ЗА ImPERFECT
Има моменти, дни, месеци, в които всичко е просто… гадно. Задача след задача, понякога по две, понякога по двайсет. Крайни срокове, изисквания, условия и задължения.
Още два нови проекта.
Вентилатора на фурната изгоря. Това не беше ли преди Коледа?
Подарък за племенницата.
За 1-ви ни трябва. Ама днес не е ли 29-ти?
Трябва да отида на зъболекар.
Трябва да отслабна. Ама нали спортуваш.
Корекции по проекта от преди 6 месеца. Е как не помниш.
Попълни ли приложение 788?
Какво ще вечеряме?
Не се мръщи, ще ти излязат бръчки.
Майко, изпи ли си хапчетата?
Трябват ми нови очила.
Значи първо очен.
Как така е вторник.
Кога стана октомври.
Трябва да сменя гумите.
След точно такъв един ден, месец, период, година след година, се появиха и Imperfect Books. Всъщност в началото дори не бяха книги, а само линии. Линии, с които сядаш и изключваш. Светът утихва. Кошерът в главата притихва. А насреща е само следващата линия. И следващата. И следващата. Без да искат нещо. Без да поставят условия. Без да се цупят, ако ги изкривиш. Ако ги изтриеш. Ако ти трепне ръката.
После линиите станаха цветя. А после станаха...
чакай, няма да ти казвам още, ще разбереш скоро.
И когато се натрупаха много много линии реших, че щом на мен помагат да изключа, то може би могат да помогнат и на теб. Да изключиш. Да починеш малко. Така линиите станаха книги. И също като линиите – не искат нищо от теб. Нямат претенции. Нямат условия. Не искат от теб да си перфектен за някой друг.
Наречи ги антистрес книги за оцветяване. Или арт терапия. Моята терапия ще е да ги рисувам, твоята да ги оцветяваш. А ако не ти е до такива неща – дай ги на децата и само слушай какви неща могат да съчинят по картинките. Могат и да ги оцветяват, нищо че са за "големи" – на тях не им пука много много какви определения даваме на нещата. Май е време и ние да научим нещо от децата.
Е, какво ще кажеш, рисува ли ти се?
ЗА МЕН
Здравей,
Аз съм Елина и съм автор на Imperfect Books. Занимавам се с дизайн и илюстрация от повече от 15 години (защо ми трябваше да ги смятам ⊙﹏⊙∥ и с времето установих, че не ме бива с цветовете. Но пък черно-бяла графика ми се удава.
